This content originally appeared on DEV Community and was authored by
(Първо публикувано на Apr 10, 2021)
Предполагам всеки си има своя система, чрез която се справя със сложни задачи в програмирането. И нямам предвид задължително ТРУДНИ задачи, а просто такива, които изискват да свършиш и да помислиш за бая на брой неща. 
Всъщност още в университета осъзнах, че на практика всеки проект (дори да е съвсем малък и прост) изисква да направиш това. Например имаш да правиш някакво елементарно RESTful web приложение: трябва да помислиш за различни неща като какви класове ти трябват, какви endpoints, как ще имплементираш бизнес логиката и т.н. Бая стъпки и съответно трябва да раздробиш голямата задача (“Направи web приложение”) на по-малки задачи (“Създай service класове”, “Създай REST controller класове” и така нататък), за да не те парализира проектът.
Добре, но дори като правех това, понякога пак отлагах да ЗАПОЧНА да работя по проектите, които правех… и не можех да разбера защо. 
Например поставям си за деня няколко малки цели (да направя класове за X, после да направя Y и така нататък), свършвам ги, накрая си казвам вътрешно “Супер, имам прогрес!” и увереността ми, че мога да се справя с проекта, се вдига… а на другия ден се сещам за него и мозъкът ми казва “Мм не, остави това за после…”.
Открих, че за мен проблемът беше, че често приключвах да работя по проекта БЕЗ да съм определил какво е СЛЕДВАЩОТО действие, което трябва да изпълня. Когато не знаеш какво ТОЧНО трябва да свършиш (и съответно не си сигурен дали ще МОЖЕШ да го свършиш), това те кара да отлагаш, заради този страх от неизвестното, който всеки от нас има. Затова според мен ВИНАГИ трябва да знаеш какво е следващото действие по проекта, преди да спреш работата по него за деня.
Имаше цитат от сферата на личностното развитие, който гласеше нещо като “Неясните цели водят до неясни резултати.” Точно това се случва: когато не знаеш към какво ТОЧНО се стремиш, няма как да го свършиш добре. Например в университета по груповия ми проект за магистратурата често си правехме някакви дълги срещи, в които обсъждахме различни неща (“Това как точно трябва да работи?”, “Това трябва ли да се прави или не?”)… обаче накрая не беше ясно какво е следващото конкретно ДЕЙСТВИЕ, което всеки от нас ще изпълни, за да продължим напред, а в резултат закъснявахме с изпълняването на задачите и/или не ги изпълнявахме качествено.
Освен това винаги началото е най-трудно, а после набираш инерция и става лесно да продължиш, защото мозъкът ти се задейства. Например в началото на работния ден още ти се спи, не ти се занимава и т.н. Обаче почваш работа малко по малко и изведнъж хващаш ритъма и сега си готов, фокусиран и погълнат от работата. Началото (самото превключване) е най-трудната част.
Затова номерът според мен е предварително да знаеш какво е следващото действие, с което ще започнеш работата по проекта за деня (и действието е просто и лесно) — това ще предотврати отлагането ти да започнеш, а пък като започнеш, мозъкът ти ще се задейства и ще можеш да измислиш кое е следващото действие, после следващото и така, докато не свършиш изцяло проекта.
Това е общо взето стратегията, с която направих дипломните си проекти в университета и с която продължавам сега и на работа, за да може винаги да се движа напред. Може да прочетете повече за нея и в книгата “Getting Things Done” на David Allen (на тема продуктивност е и има някои много полезни идеи в нея, макар аз лично да не прилагам на 100% системата, която е предложена там).
Успех! 
This content originally appeared on DEV Community and was authored by